Обричам на забрава
Няма път, по който да се върнеш –
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш…
Този път за дълго. Може би.
Пълната Луна за фон огрява:
разум със сърцето ми се сби.
Битката им бе така неравна,
нямам броня в своите гърди –
тръгна си. И бе така отдавна…
Раната дълбока пак смъди.
Няколко сезони се смениха –
минаха след тебе две лета,
гроздовете пак нега препиха,
в злато се събуди пак света…
Пътят ли?! Отдавна се изтърка –
мостовете срути вихър див.
Мислите ми някак леко хвъркат
и рисуват в облачен статив
миговете малки оттогава,
думичките малки в спомен тих…
Просто е – обричам на забрава
теб, приятелю, с финален стих!
26.10.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени
