Konstance (Констанс)
19 225
30.06.2024 г., 21:27 ч.

Обричам на забрава 

  Поезия » Философска
389 6 17

Няма път, по който да се върнеш –

смете го на юли зноят зъл,

плъзва леко мисълта кахърна –

тръгна си, тъй както бе дошъл!

Тръгна си, а каза, че оставаш…

Този път за дълго. Може би.

Пълната Луна за фон огрява:

разум със сърцето ми се сби.

Битката им бе така неравна,

нямам броня в своите гърди –

тръгна си. И бе така отдавна…

Раната дълбока пак смъди.

 

Няколко сезони се смениха –

минаха след тебе две лета,

гроздовете пак нега препиха,

в злато се събуди пак света…

Пътят ли?! Отдавна се изтърка –

мостовете срути вихър див.

Мислите ми някак леко хвъркат

и рисуват в облачен статив

миговете малки оттогава,

думичките малки в спомен тих…

Просто е – обричам на забрава

теб, приятелю, с финален стих!

 

26.10.2022

© Констанс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария. Времето всъщност лекува в голяма степен...
  • Тук пък е долетяла една напълно заслужена звездичка 😃 Не тъжи!
  • Благодаря ви от сърце 💓
  • Прекрасен стих!
  • "Пътят ли?! Отдавна се изтърка –
    мостовете срути вихър див."!!!
  • Благодаря, Ина!
  • Много хубав избор за поезия - силна, категорична и преодоляваща. Поздравления!
  • Благодаря на всички, които наминаха през тук.
    Петя - наистина няма нищо вечно, колкото и да не ни се иска да е така.
    Стойчо - навярно си прав, поне за онзи момент, когато го писах се опитвах да убедя себе си, че нещата в живота са просто такива. Вече помня само хубавото.

    Признателна съм на всички за милите думи!
    Благодаря и на Майстора за звездичката.
  • Много е хубаво!
  • Прекрасно и силно!
  • Аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • Точно. Хареса ми '' ...обричам на забрава теб , приятелю...''
  • Нищо не обричаш, Констанс!
    Всъщност, дълбоко изживяване след раздялата,което преодоляваш с поетично велелепие, но още ти горчи,нали?
    Позволи ми на зрялата възраст да разбирам от срещи и раздели,които остават като рана в душата на човека.И знаеш ли:няма балсам или любовен еликсир, който да лекува...И това е, до живот!
    Поздравления за написаното от теб!♨️
  • Така е. Някои хора си тръгват, но по един или друг начин оставят следи в нас. Поздравления.
  • Благодаря - Скитница и Антоанета.
    Антоанета, не мисля, че има непростими грехове. Има хора, които просто ни изоставят. В един момент трябва просто да спрем да тъгуваме за тях.
  • Чудесно е! Дали има непростими грехове?
  • Много е хубаво! Поздравявам те, Констанс!
Предложения
: ??:??