Няма път, по който да се върнеш –
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш…
Този път за дълго. Може би.
Пълната Луна за фон огрява:
разум със сърцето ми се сби.
Битката им бе така неравна,
нямам броня в своите гърди –
тръгна си. И бе така отдавна…
Раната дълбока пак смъди. ...