Виждал ли си нежните блясъци,
обрисувани с четката на художника;
разкъсани сякаш от крясъци -
разярения глас на заложника?
Запази ли белите снимки?
Поглеждах ги в миг на признание,
че ръцете ни, вързани в примки,
трептят с едно колебание:
Заслужавам ли истина, впиваща
жадно за кръв острие?
Аз ще съм тази, разкриваща
най-черното, мрачно небе.
Някога за мен нарисува
нерелано перфектни картини
и всичко, навярно, си струва,
макар че за тях все боли ни!
Виждал ли си нежните облаци,
обрисувани с четката на художника?
Били са плаващи пясъци...
Само идеи, увиснали на триножника.
In lovin' memory of the painter, who gave me the most beautiful pictures!
© Ива Всички права запазени