Обръщение
И запя морето с глас вълшебен
с многогласието злачно на вълнѝте,
галещи брега - с любов захлѐбен,
с ласки, ласките им сгрял до ненасита!
И запя морето с глас гръмо̀вен
като смях от бездните глъбѝнни,
по̀ривен и у̀стремночуто̀вен,
за да са вълни и бряг единни!
И запя морето с глас Възкрѐсен,
и по детски доверчив и чист,
към заветното небе понесен
и към на Отец Света̀та вис!
И сърце запя опиянено,
и заблъска песенноблажено!
И запяха всички сетива,
и вълни, и бряг, и синева!
И се слънцето на песента дивѝ,
и лъчите му треперят от вълнение,
и света стреми се да ощастливи,
и прехласнато съгрява с умиление!
И пространството и времето - озадачени
как пленява чудодейно песента вселени,
как прегръща ги по майчински кърмилно
и със звуци нежни кърми ги обилно!
Нека тази песен благославя,
озарява, омиротворява!
Нека с обич тя обогатява
до безкрай и обич възцарява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
