23.10.2022 г., 20:21

Обсесия

838 1 7

 

 

Отново сама; във чуждия град

аз търся следа; и някакъв знак

че ти си минавал от тук.

Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.

Превръща те във сянка; от онзи предишен живот.

 

Пр.

И днес трескаво редя; пъзела от спомени

търся златната среда; смисъла в живота ми.

Ще падам и ще плача

достигнала своя предел

ще ставам и ще крача

преследвайки моята цел

това си ти

преди, сега, завинаги.

 

Зад тебе стоя; усещаш ме знам

посягам с ръка; но спирам до там

пред мене отново е друг.

Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.

Превърна те във демон; на този сегашен живот.

Пр.

И пак трескаво редя; пъзела от спомени

търся златната среда; смисъла в живота ми.

Ще падам и ще плача

достигнала своя предел

ще ставам и ще крача

преследвайки моята цел

това си ти

преди, сега, завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Анастасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Докато не проумееш, че жената е винаги права, дори да е легнала, ще продължаваш да лаеш волен-недоволен" -

    Ще падам и ще плача
    достигнала своя предел
    ще ставам и ще крача
    преследвайки моята цел
    това си ти
    преди, сега, завинаги.

    Поздравления! Хубава песен!
  • разбира се, просто не се познаваме, аз не се обиждам, не ми е в характера, просто избирам внимателно компанията си.....
  • Радвам се, че не си се обидил от думите ми. Не беше това целта, изобщо. Ти знаеш.
  • благодаря и на двете ви за похвалата, след бруталните критики които отнесох за последните си стихове, сега вашите думи ме карат отново да вярвам в себе си(Виолет знае за какво говоря дано и онази Пепи попадне на това стихче, че нея много я разочаровах) иначе специално тук лирическия герой е жена, защото е писано като саундтрак за втория сезон на "Дяволското гърло", нали ако не идва сама, можем да си окраднем муза отнякъде.....

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...