23 окт. 2022 г., 20:21

Обсесия

845 1 7

 

 

Отново сама; във чуждия град

аз търся следа; и някакъв знак

че ти си минавал от тук.

Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.

Превръща те във сянка; от онзи предишен живот.

 

Пр.

И днес трескаво редя; пъзела от спомени

търся златната среда; смисъла в живота ми.

Ще падам и ще плача

достигнала своя предел

ще ставам и ще крача

преследвайки моята цел

това си ти

преди, сега, завинаги.

 

Зад тебе стоя; усещаш ме знам

посягам с ръка; но спирам до там

пред мене отново е друг.

Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.

Превърна те във демон; на този сегашен живот.

Пр.

И пак трескаво редя; пъзела от спомени

търся златната среда; смисъла в живота ми.

Ще падам и ще плача

достигнала своя предел

ще ставам и ще крача

преследвайки моята цел

това си ти

преди, сега, завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Анастасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Докато не проумееш, че жената е винаги права, дори да е легнала, ще продължаваш да лаеш волен-недоволен" -

    Ще падам и ще плача
    достигнала своя предел
    ще ставам и ще крача
    преследвайки моята цел
    това си ти
    преди, сега, завинаги.

    Поздравления! Хубава песен!
  • разбира се, просто не се познаваме, аз не се обиждам, не ми е в характера, просто избирам внимателно компанията си.....
  • Радвам се, че не си се обидил от думите ми. Не беше това целта, изобщо. Ти знаеш.
  • благодаря и на двете ви за похвалата, след бруталните критики които отнесох за последните си стихове, сега вашите думи ме карат отново да вярвам в себе си(Виолет знае за какво говоря дано и онази Пепи попадне на това стихче, че нея много я разочаровах) иначе специално тук лирическия герой е жена, защото е писано като саундтрак за втория сезон на "Дяволското гърло", нали ако не идва сама, можем да си окраднем муза отнякъде.....

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...