Обяснение
Мразя те!
Чуваш ли?
Мразя те!
Защото си толкова хубава,
защото си толкова ничия.
От целия свят,
чуваш ли,
изобщо от всички,
само аз не съм влюбен
и изобщо не те обичам!
Само насън те бленувам,
че те целувам,
че ти се вричам,
коленичил,
когато се прегръщаш с морето,
а то те гали със вълните си
и слънцето своята сага заплита
с лъчите си.
Сага от истинско злато.
А ти си русалка.
Но защо са черни очите ти?
И на кого ми приличаш?
Толкова си нежна и малка.
И сякаш те обичам?
Обичам!
Обичам те!
Макар че си оставаш
ничия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
