Обява
Търся лица, непогалени от проскубани криле.
Невиждали тъмната страна на слънцето.
Дори и не опитали от онова омайно биле,
но срещу дявола опълчени...
Лицата, които могат от природата
цветно щастие да извлекат - от там.
Лица на ангели, а не на хората,
които може би превръщат се във храм.
И... може би ще търся - без да мога.
А... може би откривам - без да търся.
Как чистото лице - прекръства се пред Бога .
А той погалва го със истинските мисли.
Купувам всички грешници,
продажници, неверници.
Защо ли? Всъщност... аз ли съм слугата? !
... Продал съм се изглежда сам на сатаната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
