Търся лица, непогалени от проскубани криле.
Невиждали тъмната страна на слънцето.
Дори и не опитали от онова омайно биле,
но срещу дявола опълчени...
Лицата, които могат от природата
цветно щастие да извлекат - от там.
Лица на ангели, а не на хората,
които може би превръщат се във храм.
И... може би ще търся - без да мога.
А... може би откривам - без да търся.
Как чистото лице - прекръства се пред Бога .
А той погалва го със истинските мисли. ...