Аз съм мършава.
Зле облечена.
С прокъсан далак
и перфектна усмивка.
С набъбнали устни
и коса от изгнил джинджифил.
Аз съм разкошен бурен.
А лицето ми прилича на бъбрек,
отхвърлен от много реципиенти,
които ужасно не ме харесват.
Краката ми не са докосвали небето.
А около тях мирише на опърлена шума,
заради голямата сила на триене.
Също така не мога да плача.
Но мога да кървя, когато поискам
и да симулирам много, много девствености.
Искам куче, защото...
Мъжете
избиха всички мостове на въздишките.
А аз всъщност не съм жена.
А момиче в мазе.
Което много прилича
на дъщерите им.
Които никога не са имали...
Кучета.
© Йоанна Маринова Всички права запазени