Dec 8, 2011, 3:47 PM

Обява: Търся си куче

  Poetry
1.5K 0 15

 

 

Аз съм мършава.

Зле облечена.

С прокъсан далак

и перфектна усмивка.

С набъбнали устни

и коса от изгнил джинджифил.

Аз съм разкошен бурен.

А лицето ми прилича на бъбрек,

отхвърлен от много реципиенти,

които ужасно не ме харесват.

Краката ми не са докосвали небето.

А около тях мирише на опърлена шума,

заради голямата сила на триене.

Също така не мога да плача.

Но мога да кървя, когато поискам

и да симулирам много, много девствености.

Искам куче, защото...

Мъжете

избиха всички мостове на въздишките.

А аз всъщност не съм жена.

А момиче в мазе.

Което много прилича

на дъщерите им.

Които никога не са имали...

Кучета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво. Великолепна метафоричност.
  • Егения, извинявай, ако съм била афектирана и от предишните коментари, та така съм "избухнала" и то е било нищо лично, но все пак изглеждащо срещу теб. Леко съм импулсивна. Иначе просто мога да си благодаря на жената в магазина, от който си купувам кафе примерно. Тук нещата са малко по-различни, защото не става дума за кафе .
    Валерия, защо повечето хора не са като теб, казваш не си ми по вкуса и всичко е окей. Това е повече от задоволително и за двете страни. Хареса ми
    И да, странно е, че хората бъркат автора с лирическия :D Едно полезно нещо да са ме научили в часовете по литература, значи :д
    И ето сега съвсем нелирически ще обещая: Един ден в кабинета ми ще има хапчета за всички. Заклех се! :Д
  • Йоанна, то "психотерапевти" бол в сайта - понеже всички ние сме на шест разбираш ли...
    (прочетох още твои неща и там прозира невероятния ти интелект, но за моя вкус си е малко брутална поезията ти, признавам)
  • Това аз го исках и беше просто пример, бе баси?!

    понякога се питам за какво са тия полета за коментари, щом всеки тълкува както му падне казаното под стиховете му...

    просто кажи благодаря, че прочете и давай нататък, БАСИ...
  • странно е, че все още някои припознават в образите автора...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...