Обяздвам тъгата
Обяздвам тъгата.
Държа се здраво
за гривата-истина.
Не ù се сърдя.
Галя я скришом.
Прощавам ù
за поредното падане
в гъстата кал на болката,
за поредния удар
в очите на мечтите.
Прощавам ù,
за това, че ми даде мъдрост
да го приема,
за това, че ми даде сили
да се изправя,
за това, че
превърза ме с нова и чиста вяра.
Обяздвам тъгата
бавно, но сигурно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
