Nov 22, 2012, 9:38 PM

Обяздвам тъгата

  Poetry
850 0 12

Обяздвам тъгата.

Държа се здраво

за гривата-истина.

Не ù се сърдя.

Галя я скришом.

Прощавам ù

за поредното падане

в гъстата кал на болката,

за поредния удар

в очите на мечтите.

Прощавам ù,

за това, че ми даде мъдрост

да го приема,

за това, че ми даде сили

да се изправя,

за това, че

превърза ме с нова и чиста вяра.

Обяздвам тъгата

бавно, но сигурно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...