Обяздвам тъгата.
Държа се здраво
за гривата-истина.
Не ù се сърдя.
Галя я скришом.
Прощавам ù
за поредното падане
в гъстата кал на болката,
за поредния удар
в очите на мечтите.
Прощавам ù,
за това, че ми даде мъдрост
да го приема,
за това, че ми даде сили
да се изправя,
за това, че
превърза ме с нова и чиста вяра.
Обяздвам тъгата
бавно, но сигурно...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
