13.03.2011 г., 18:19

Объркан

1.1K 0 5

Без да съм те виждал, те рисувам.

Никога не съм те срещал, а бленувам.

Устните ти не усещал - ги жадувам.

И - дори когато не спя - теб сънувам.

 

Погледът ти кожата ми гали.

Допирът ти огън в мене пали.

От усмивката ти съм пленен.

Копнеж ли си? Какво става с мен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Дори и да не спя, пак теб сънувам... по- добре ми звучи.
    Но и така е хубаво, браво
  • Много хубаво
  • Мислех го,дали да не е "Дори и да не спя теб сънувам" и накрая го оставих както си е.
  • И - дори когато не спя - теб сънувам.

    Само тук не ми харесва... някак се губи ритъмът (според мен). Иначе хубаво стихотворение!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...