13.03.2011 г., 18:19

Объркан

1.1K 0 5

Без да съм те виждал, те рисувам.

Никога не съм те срещал, а бленувам.

Устните ти не усещал - ги жадувам.

И - дори когато не спя - теб сънувам.

 

Погледът ти кожата ми гали.

Допирът ти огън в мене пали.

От усмивката ти съм пленен.

Копнеж ли си? Какво става с мен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Дори и да не спя, пак теб сънувам... по- добре ми звучи.
    Но и така е хубаво, браво
  • Много хубаво
  • Мислех го,дали да не е "Дори и да не спя теб сънувам" и накрая го оставих както си е.
  • И - дори когато не спя - теб сънувам.

    Само тук не ми харесва... някак се губи ритъмът (според мен). Иначе хубаво стихотворение!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...