Без да съм те виждал, те рисувам.
Никога не съм те срещал, а бленувам.
Устните ти не усещал - ги жадувам.
И - дори когато не спя - теб сънувам.
Погледът ти кожата ми гали.
Допирът ти огън в мене пали.
От усмивката ти съм пленен.
Копнеж ли си? Какво става с мен?
© Ангел Тодоров Всички права запазени