13 мар. 2011 г., 18:19

Объркан

1.1K 0 5

Без да съм те виждал, те рисувам.

Никога не съм те срещал, а бленувам.

Устните ти не усещал - ги жадувам.

И - дори когато не спя - теб сънувам.

 

Погледът ти кожата ми гали.

Допирът ти огън в мене пали.

От усмивката ти съм пленен.

Копнеж ли си? Какво става с мен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти!
  • Дори и да не спя, пак теб сънувам... по- добре ми звучи.
    Но и така е хубаво, браво
  • Много хубаво
  • Мислех го,дали да не е "Дори и да не спя теб сънувам" и накрая го оставих както си е.
  • И - дори когато не спя - теб сънувам.

    Само тук не ми харесва... някак се губи ритъмът (според мен). Иначе хубаво стихотворение!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...