Пътечката вървеше с пътя под ръка.
Обаче взе по малко да ù писва.
Огледа се в крайпътните цветя,
набра си малко и дочу
едно поточе да се плиска.
Сбогува се със пътя,
даже всичко хубаво му пожела,
а той дори не чу -
да спори с някакви големи гуми бе улисан.
Пътечката във своята гора се върна и вече
не мечтаеше да стигне до града.
Преди мечтаеше да бъде здрава като пътят,
а той разказа ù, че няма да я пуснат там
облечена така - бетон, асфалт, бордюр и
някаква боя ще трябва да си купи.
Потръпна нежната пътечкова снага.
Изпусна пътя, после си набра цветя и
свърна към поточето, което без своята
пътечка, бе почнало да криволичи и
да тече нацупено.
© Багра Цветелинова Всички права запазени