Oct 22, 2014, 4:11 PM

Объркан избор

  Poetry
1.1K 0 4

Пътечката вървеше с пътя под ръка.

Обаче взе по малко да ù писва.

Огледа се в крайпътните цветя,

набра си малко и дочу 

едно поточе да се плиска.

Сбогува се със пътя, 

даже всичко хубаво му пожела,

а той дори не чу - 

да спори с някакви големи гуми бе улисан.

Пътечката във своята гора се върна  и вече

не мечтаеше да стигне до града.

Преди мечтаеше да бъде здрава като пътят,

а той разказа ù, че няма да я пуснат там

облечена така -  бетон, асфалт, бордюр и 

някаква боя ще трябва да си купи.

Потръпна нежната пътечкова снага.

Изпусна пътя, после си набра цветя и

свърна към поточето, което без своята

пътечка, бе почнало да криволичи и

да тече нацупено.   

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Багра Цветелинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...