Уж вече пораснах,
но още летя
с приказни феи
и модерна метла!
Приказни нощи
творя си без страх,
после събуждам
принца със смях!
Той пък сънен-
не вдява дори,
че съм фея крилата
и сърдито крещи:
"Вещица дърта!
Врещиш в този час,
таванът ще срутиш,
горко ни на нас!"
Аз пък го первам
с вълшебно перо
и го пренасям
във време добро.
Смутен се оглежда
под криво дърво,
с ябълки чудни
го черпи (Шарл) Перо.
Той му разказва
за фея добра,
която от тиква
си прави сама
каляска с коне
и лакей много важен-
котарак с ливрея и чизми
от род много знатен.
И Палечка, спяща
под зелен кленов лист,
бълнува горката,
че е станала алпинист.
Объркана приказка
се лута сама,
край няма
и как да излезе от гората сама?
Смая се принцът,
ококорил очи-
жена му с метлата
пред компа
щури приказки си реди!
© Лъки Всички права запазени