Объркани съдби
Ти мислиш ли понякога за мен,
когато слънцето залязва вечер?
Оставих те напълно съкрушен,
а аз заминах много надалече.
Изпитвах остро чувство на вина,
че спрях да те обичам без причина.
Такова нещо как да обясня,
дели ли се любов наполовина!
Не, не обичам друг, дори сега,
макар че есента стои на прага.
Животът неспокойна е река,
протяга се лениво или бяга.
Надявам се, че вече не боли,
дано да си намерил верен пристан.
Разминаха се нашите съдби.
Дъждът последен всичко ще изчисти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
