ninasar (Nina Sarieva)
252 2004
14.09.2022 г., 21:19 ч.

Объркани съдби 

  Поезия » Любовна
278 5 9

 

Ти мислиш ли понякога за мен,

когато слънцето залязва вечер?

Оставих те напълно съкрушен,

а аз заминах много надалече.

 

Изпитвах остро чувство на вина,

че спрях да те обичам без причина.

Такова нещо как да обясня,

дели ли се любов наполовина!

 

Не, не обичам друг, дори сега,

макар че есента стои на прага.

Животът неспокойна е река,

протяга се лениво или бяга.

 

Надявам се, че вече не боли,

дано да си намерил верен пристан.

Разминаха се нашите съдби.

Дъждът последен всичко ще изчисти!

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ким, Мини, Тоти, благодаря за милите коментари!
  • Хареса ми начинът, по който е изразена раздялата.
    Поздрави!
    Успех!
  • Всичко се преживява, понякога трудно, но по пътя белязан от съдбата всеки сам върви! Хубав стих, Нина, поздравявам те!
  • Красиво и точно като за моята объркана съдба. Много ми харесва, Нина! ❤🌹
  • Миленка, Деа, благодаря ви, че се спряхте при мен!
  • Де да можеше дъждът да изчиства...
    Красив стих, Нинче!
  • Красива, изящна, тиха поезия.
  • Тони, радвам се, че размислите на лирическата са те докоснали! Разминавнето в любовта е често срещано явление, особено в днешно време.
    Благодаря на теб и Пепи за любими!
  • Добре си изразила чувствата и емоциите си, Нина. Разминаването в любовта се случва на всички нас.
Предложения
: ??:??