Объркано
Кипя от енергия
и умирам от нея...
Енергия, взета от Теб,
а на Теб - подарена мечта.
Дали енергията ме нерви
или безсилието далече от Теб,
или нервят ме безсилните чувства,
обзели ме в този ден?
Не искам нищо да взема,
само енергията подарявам на Теб,
запази си спомен за мене
за миг във мечта от сърце...
И нека ми вземат и нервите,
само да оставят енергията,
която като пролетта
ще погали в слънчев ден твоята душа.
И тогава енергията, подаряваща чувства,
ще бъде самата щастлива,
защото няма да е пусто
там, където с моята усмивка отива.
и умирам от нея...
Енергия, взета от Теб,
а на Теб - подарена мечта.
Дали енергията ме нерви
или безсилието далече от Теб,
или нервят ме безсилните чувства,
обзели ме в този ден?
Не искам нищо да взема,
само енергията подарявам на Теб,
запази си спомен за мене
за миг във мечта от сърце...
И нека ми вземат и нервите,
само да оставят енергията,
която като пролетта
ще погали в слънчев ден твоята душа.
И тогава енергията, подаряваща чувства,
ще бъде самата щастлива,
защото няма да е пусто
там, където с моята усмивка отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
Поздрав и от мен! 
