Объркано

28 мар. 2007 г., 18:06

Поэзия

487 0 2

Кипя от енергия
и умирам от нея...
Енергия, взета от Теб,
а на Теб - подарена мечта.

Дали енергията ме нерви
или безсилието далече от Теб,
или нервят ме безсилните чувства,
обзели ме в този ден?

Не искам нищо да взема,
само енергията подарявам на Теб,
запази си спомен за мене
за миг във мечта от сърце...

И нека ми вземат и нервите,
само да оставят енергията,
която като пролетта
ще погали в слънчев ден твоята душа.

И тогава енергията, подаряваща чувства,
ще бъде самата щастлива,
защото няма да е пусто
там, където с моята усмивка отива.

Объркано

Свързани произведения

Комментарии

Предложения