4.01.2012 г., 18:35 ч.

Объркано стихотворение 

  Поезия » Любовна
850 0 10

 

ОБЪРКАНО СТИХОТВОРЕНИЕ


Обичам те сега,
защото съм гладен и сам
и светът е разчорлена чума,
а ти си оная омайна мечта,
която ме храни с безумието
неволите да понеса без срам.  

Живот събиран във сълза
сега като порой изтича.
Река, останала без бряг.
Гнездо, забравено от птиците.
Макар и тъжно, но е Рай.
И е обичане...

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • обичане е...
    макар и да навява тъга...
    Ангел, трогна ме до дъното на душата..
    поздравявам те, най-сърдечно..
  • Много е хубаво!
  • Браво,Ачо
  • Сложна е душата ти,но силно обичаща!Поздрав!
  • Да, обичане е... Болезнено дращи тази равносметка... Страхотно стихотворение! Поздравления, Ачо!
  • Обичта е дар, който запълва празнотата, за това и когато липсва чувстваме неустоим ,,глад''... Много ми хареса! Сърдечни поздрави и за много години, Ангел!
  • Объркано,ама не съвсем...щом обич има!
    Рай в ада...
    Поддравления!
  • Река, останала без бряг.
    Гнездо, забравено от птиците...
    ....
    Без другия човек се изгубва.Много ми хареса!
  • Поздрави отдалеч, Ачо!
  • "Макар и тъжно, но е Рай.
    И е обичане..."

    Сложната човешка душа, винаги копнееща за "оная омайна мечта"...
    Много силно. Поздрави!

Предложения
: ??:??