Объркано стихотворение
ОБЪРКАНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Обичам те сега,
защото съм гладен и сам
и светът е разчорлена чума,
а ти си оная омайна мечта,
която ме храни с безумието
неволите да понеса без срам.
Живот събиран във сълза
сега като порой изтича.
Река, останала без бряг.
Гнездо, забравено от птиците.
Макар и тъжно, но е Рай.
И е обичане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
