Обърнато"Аз"
Казват, върбата самотна била.
И плачела даже.
Но тя си има и вятър, и слънце, и дъжд.
И птици даже си има.
Има и корени, и шумящи листа.
Но и аз приятели имам.
Те зоват се Тъга, Самота и Безкрайна Печал.
Даже и сянка си имам,
това е Копнежът за ден без мъгла.
Не познах аз други другари.
И приятелства трудно завързвам.
На страдание да играя умея без грешка.
И личната болка е винаги "а" подусловие.
И на други игри да играя умея.
И всички сама ги играя.
И всички завършват със сълзи.
Познах и Завистта.
Завистта към чуждата игра.
Играта с Късмета, Любовта и Пира на душата.
Моят свят е с болка богат.
Там героите главни с маски играят.
Ако някой от тях зове се щастлив -
не вярвяйте му! Той на лудия ролята взел е.
Аз Атаман на дивата скръб съм избрана.
Но предвождам единствено душата си слаба.
И музикант съм. Но само акордите тъжни
умея да свиря.
И художник съм даже. Но само с мрачните краски
да рисувам умея.
И разказвач съм. Но само тъжни приказки
да разказвам аз мога.
Но, за Бога, умел разказвач съм.
И накрая от скромност,
не казах аз нищо за моя приятел Цинизма.
Него познах най-напред.
За него сгодена съм доста отдавна,
но Сляпата Вяра не я ща за кума!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
