12.03.2015.

Мария Събева

Оцеляване

Към пропаст върви нашата държава,

дълбока  пропаст между бедни и богати зее

и чуди се народът как да оцелява.

Богатият пък мисли как да богатее.

Заводи, фабрики и язовири,

които с труд бащите построиха,

изсмукаха ги алчните вампири,

ограбиха, приватизираха и разрушиха.

Народът ни без работа остана,

народът ни отвикна да се труди.

В държавата безредие настана.

А на кого да вярва бедният се чуди.

Със всеки ден престъпността нараства,

а новините стават все по-страшни -

грабежи, кражби, катастрофи и убийства,

а климатичните промени са опасни.

Природата сега жестоко отмъщава

за всяко зло, което сме й причинили.

За обезлесените гори със наводнения наказва

и със потоп за многото занемарени язовири.

А колко пъти Господ ни предупреждава

да вземем мерки, докато е време.

Но Бисер, Аспарухово и Мизия останаха в забрава.

Народът предпочете да почака и да дреме.

Все чака някой друг да се потруди,

все от държавата пари и помощ чака.

Ръкави ако не запретне да се труди,

за оцеляването ще изпусне влака.

А трябваше през лятото навреме

решителни и строги мерки да се вземат -

редовно да се чистят реки и водоеми,

на язовирите ремонт да предприемат.

Уви! По-важни бяха политическите ни игри.

Борба за власт и кой държавата да управлява.

Правителства се сменяха, подготвяха се избори,

за власт се само мислеше в нашата държава.

Сега от безхаберието наше страдане

и двойно по-големи са бедите.

Със закъснение за работа се хванахме.

Уви! Огромни по размери са щетите.

Какво да правим? Как да оцелеем?

С тревога си задаваме въпроси.

Аз мисля – време е да осъзнаем -

за всичко всеки отговорност носи.

И нека да си спомним за дарителите

в отминалите стари времена.

И нека да даряват днес богатите,

за да се помнят техните имена.

И да си спомним как дедите

строяха къщи и читалища с доброволен труд.

Зова ви с труд да предотвратим бедите

и вярвам – моят зов ще бъде чут.