14.01.2007 г., 22:32

Оцеляване

936 1 5
Дом строя върху пепел, руини и жарава,
дом строя върху старата къща, където
изгориха душата ми злоба и завист
и омраза стаена жигоса сърцето.

Като прах разпиля младостта ми животът.
Омърсиха ме клюки, слана ме попари.
Много пъти се сривах, но ставах, защото
съхраних непокътната капчица вяра.

Оцелях - като феникс от пепел възкръснах.
Оживях. И макар и без дом и родина,
ровя сивата пепел с треперещи пръсти
и със сълзи горещи тревата поливам.

Пепелището райска градина ще стане.
Руините килим от цветя ще покрие.
Само нощем в съня ми ще идва неканен
един спомен далечен - тъгата да скрие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....