14 янв. 2007 г., 22:32

Оцеляване

938 1 5
Дом строя върху пепел, руини и жарава,
дом строя върху старата къща, където
изгориха душата ми злоба и завист
и омраза стаена жигоса сърцето.

Като прах разпиля младостта ми животът.
Омърсиха ме клюки, слана ме попари.
Много пъти се сривах, но ставах, защото
съхраних непокътната капчица вяра.

Оцелях - като феникс от пепел възкръснах.
Оживях. И макар и без дом и родина,
ровя сивата пепел с треперещи пръсти
и със сълзи горещи тревата поливам.

Пепелището райска градина ще стане.
Руините килим от цветя ще покрие.
Само нощем в съня ми ще идва неканен
един спомен далечен - тъгата да скрие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...