Оценка
От порцеланови усмивки
не получаваш топлина!
От празен поглед, спрял на тебе,
не се излъчва светлина!
А времето си е такова -
фалшиво, с нотка на тъга...
Изгубени в една безкрайност
и само хора без сърца...
Ограбени от свойта спрялост,
виним съдбата си и Бог,
но пак проблемът си остава...
загнезден в нас като порок.
Изкореняваме надежди,
а близки хора нямат глас,
но семенцето на тъгата
расте невидимо във нас...
Намерили веднъж успеха,
изгубили го сто пъти,
на гръб облекли сме утеха,
а дрехите са скъсани...
И устните ни пак нашепват -
"успях да преживея днес" -
"красиво" мото за човека,
оценката - отличен (6)!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
