Oct 12, 2013, 8:21 PM

Оценка 

  Poetry
445 0 1
От порцеланови усмивки
не получаваш топлина!
От празен поглед, спрял на тебе,
не се излъчва светлина!
А времето си е такова -
фалшиво, с нотка на тъга...
Изгубени в една безкрайност
и само хора без сърца...
Ограбени от свойта спрялост,
виним съдбата си и Бог,
но пак проблемът си остава...
загнезден в нас като порок. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Random works
: ??:??