Очаквам те с копнеж
Отиваш си...
Със спомена за лятото,
с аромата на море и нежност,
с копнежа да си тук,
с усещането
отново да ме чакаш
в тихото пристанище на чувствата.
Да се усмихваш,
нежно да ме галиш
и да ме гледаш пак със онзи поглед,
изпълнен със копнеж.
Да премалявам
от допира на топлото ти тяло
всеки път.
Отиваш си...
И времето не спира,
земята се върти
и слънце грее
безмилостно,
но в мен залязва радостта.
Изпращам те с очи,
ала не мога
от моето сърце да те откъсна
като увяхнал плод,
без капка жал.
Отиваш си...
А аз те чакам
все тъй копнежно,
да се върнеш с есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Всички права запазени
