Отиваш си...

Със спомена за лятото,

с аромата на море и нежност,

с копнежа да си тук,

с усещането

отново да ме чакаш

в тихото пристанище на чувствата.

Да се усмихваш,

нежно да ме галиш

и да ме гледаш пак със онзи поглед,

изпълнен със копнеж.

Да премалявам

от допира на топлото ти тяло

всеки път.

Отиваш си...

И времето не спира,

земята се върти

и слънце грее 

безмилостно,

но в мен залязва радостта.

Изпращам те с очи,

ала не мога

от моето сърце да те откъсна

като увяхнал плод,

без капка жал.

Отиваш си...

А аз те чакам

все тъй копнежно,

да се върнеш с есента.