14.09.2006 г., 18:18 ч.

Очакване... 

  Поезия
747 0 5

Аз съм онзи - малък, нежен човек
Завинаги, чакащ Тебе - Жената...
Дали ще Tе срещна някой друг век
Дали ще прекрачим Ръба на земята?!

Аз съм далечна, бледа звезда...
Някъде там -  насред небесата
Заобиколен от безбройни слънца
Все още някак си... някак си светя...

Аз съм самотна, догаряща свещ
Диреща път извън тъмнината...
Ще си ида с пламък красив и горещ,
За да дойда при Теб в Светлината

Аз съм просякът със сини очи...
Чакащ Теб на някоя забравена гара
Коя си, Къде си, дали Идваш - не зная
Но ще Те чакам... ще Те чакам до Края...

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??