Sep 14, 2006, 6:18 PM

Очакване...

Poetry

1.1K 0 5

Аз съм онзи - малък, нежен човек
Завинаги, чакащ Тебе - Жената...
Дали ще Tе срещна някой друг век
Дали ще прекрачим Ръба на земята?!

Аз съм далечна, бледа звезда...
Някъде там - насред небесата
Заобиколен от безбройни слънца
Все още някак си... някак си светя...

Аз съм самотна, догаряща свещ
Диреща път извън тъмнината...
Ще си ида с пламък красив и горещ,
За да дойда при Теб в Светлината

Аз съм просякът със сини очи...
Чакащ Теб на някоя забравена гара
Коя си, Къде си, дали Идваш - не зная
Но ще Те чакам... ще Те чакам до Края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Белоснежка (Гергана Шутева)

Коя си, Къде си, дали Идваш - не зная,
но ще Те чакам... ще Те чакам до Края...

Хареса ми, Николай! Поздрав!

2006-09-15T09:18:59+03:00
reloading (Петър Матов)

неотразим !

2006-09-14T23:04:54+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Тя е онази която ти чакаш,
ала дори не подозира това.
Тя е жената,дали ще дочакаш
срещата ваша,там във света?
Ако избраната малко почакаш
светлина ще огрее пътя в ноща.

Поздрав и усмивка.

2006-09-14T21:08:22+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

Много хубав стих, Николай. Поздрав от мен!

2006-09-14T20:10:58+03:00
angelski_o4i (Деница Димитрова)

мн е хубаво браво 6

2006-09-14T18:31:36+03:00