Sep 14, 2006, 6:18 PM

Очакване...

  Poetry
1.2K 0 5

Аз съм онзи - малък, нежен човек
Завинаги, чакащ Тебе - Жената...
Дали ще Tе срещна някой друг век
Дали ще прекрачим Ръба на земята?!

Аз съм далечна, бледа звезда...
Някъде там -  насред небесата
Заобиколен от безбройни слънца
Все още някак си... някак си светя...

Аз съм самотна, догаряща свещ
Диреща път извън тъмнината...
Ще си ида с пламък красив и горещ,
За да дойда при Теб в Светлината

Аз съм просякът със сини очи...
Чакащ Теб на някоя забравена гара
Коя си, Къде си, дали Идваш - не зная
Но ще Те чакам... ще Те чакам до Края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...