Очакване
Очакване
Ще дойда в нощ безлунна и студена,
когато хлад обвил е твоето сърце.
Ще дойда, но поискай ме... дори несъвършена,
когато споменът ти ще извайва моето лице...
В нощ такава, мрачна и безкрайна,
мечтай, жадувай ме, зови ме...
Бленувай пак за обичта ми всеотдайна,
поискай ме и тихо победи ме.
Ще дойда, ако устните ти шепнат мойто име,
ако душата ти е мощен ураган,
бушуващ със вихрушки безпощадни,
очакващ нежно да го укротя със плам.
Ще бъда тръпнеща и бездиханна.
Ще чакаш с взор смутен да те погаля.
С гореща длан сълзата да изтрия,
от болка пареща да те пожаля.
Тогаз ще дойда, истинска и твоя.
Ако откриеш брод към любовта ми.
И дълго ще нашепваш: Мила моя,
с мен бъди и остани до... края...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Иванова Всички права запазени
ХаресаХ 