Очакване

11.09.2012 г., 15:53 ч.

Поезия » Любовна

496 0 4

Мисли ме напускат -

бягат все към теб.

Сто луни се спускат

от небесен креп.

Носи се навънка

приказка една:

по следата тънка

идваш ти, жена!

Спряха се лъчите -

ти ги пресуши

с кестени в очите

с дългите коси.

И сега разбирам,

че нощта расте.

Сто луни събирам -

твои да са те.

Лунни са косите,

лунна е нощта.

Бременни - росите

с хиляди неща!

Сън да не остане -

реже ме със нож.

Чудо ли ще стане

в тази лунна нощ.

Идваш ти отвъде

с този лунен тен.

Тази нощ ще бъде

моят хубав ден!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.