Очакване
Мисли ме напускат -
бягат все към теб.
Сто луни се спускат
от небесен креп.
Носи се навънка
приказка една:
по следата тънка
идваш ти, жена!
Спряха се лъчите -
ти ги пресуши
с кестени в очите
с дългите коси.
И сега разбирам,
че нощта расте.
Сто луни събирам -
твои да са те.
Лунни са косите,
лунна е нощта.
Бременни - росите
с хиляди неща!
Сън да не остане -
реже ме със нож.
Чудо ли ще стане
в тази лунна нощ.
Идваш ти отвъде
с този лунен тен.
Тази нощ ще бъде
моят хубав ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
