28.06.2014 г., 11:58

Очакване

555 0 0

 

Слънцето заплака във червено

и се скри зад котешкия гръб на планината

със ръка поисках да си взема

лъч последен, кръв от светлината.

Но отиде си без обещание за утро

и дойдоха триста бесове във мене

със нощта нахлуха сомнамбулно -

страховете ми, обути в откровения.

Поетично се нахвърлиха в главата ми

и затропаха във равномерни рими,

от очите тъжна, неизплакана

любовта потече с твойто име.

Тя, затичала като дете невръстно,

спъна се във моето доверие

и от нея мигом се откъснаха

малки, острички съмнения...

Сбирам ги с ръцете си старателно

и разпръсквам ги на утрото във светлината,

идва ден, във който обезателно

ще ти кажа колко съм те чакала.

 

Кри

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...