Слънцето заплака във червено

и се скри зад котешкия гръб на планината

със ръка поисках да си взема

лъч последен, кръв от светлината.

Но отиде си без обещание за утро

и дойдоха триста бесове във мене

със нощта нахлуха сомнамбулно -

страховете ми, обути в откровения.

Поетично се нахвърлиха в главата ми

и затропаха във равномерни рими,

от очите тъжна, неизплакана

любовта потече с твойто име.

Тя, затичала като дете невръстно,

спъна се във моето доверие

и от нея мигом се откъснаха

малки, острички съмнения...

Сбирам ги с ръцете си старателно

и разпръсквам ги на утрото във светлината,

идва ден, във който обезателно

ще ти кажа колко съм те чакала.

Кри