VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
24.08.2014 г., 10:42 ч.

Очакване 

  Поезия
375 0 6

Сирената на кораб ли ручи

                  или това е споменът - камбана?

 

Солта извира в моите очи,

                  а залезът е ален като рана.

 

Солта е и в морето - моят Бог.

                  Но аз не искам да го наскърбявам.

 

Тук месеца ще чакам - златорог,

                 отломък от угасваща жарава.

 

Той вест ми носи. Знам я отсега.

                 Но въпреки това ще я изчакам.

 

Ех, гларусе, навяваш ми тъга,

               така като ме гледаш и ми крякаш.

Противен си ми, но и с нещо мил.

 

               Обичам те, макар и на раздяла.

Със всичко вече аз съм се простил,

               освен със мойта обич неизтляла!

 

Какво да правя, мислех се за твърд,

               почти като скалата сред морето.

 

А ето днес надявам се на смърт,

               която да уцели във сърцето.

 

От болката поне да се спася - 

               щом страшна е, поне да бъде къса!

 

На паяжинна нишка цял вися

               и моля се внезапно да се скъса!

 

А аз ще се преструвам, че летя,

               когато падам в бездната под мене...

 

Сирена ли ручи? Или... вестта

               е вече тук и тя самата стене?

 

 

  

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??