Очакване
Сирената на кораб ли ручи
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог.
Но аз не искам да го наскърбявам.
Тук месеца ще чакам - златорог,
отломък от угасваща жарава.
Той вест ми носи. Знам я отсега.
Но въпреки това ще я изчакам.
Ех, гларусе, навяваш ми тъга,
така като ме гледаш и ми крякаш.
Противен си ми, но и с нещо мил.
Обичам те, макар и на раздяла.
Със всичко вече аз съм се простил,
освен със мойта обич неизтляла!
Какво да правя, мислех се за твърд,
почти като скалата сред морето.
А ето днес надявам се на смърт,
която да уцели във сърцето.
От болката поне да се спася -
щом страшна е, поне да бъде къса!
На паяжинна нишка цял вися
и моля се внезапно да се скъса!
А аз ще се преструвам, че летя,
когато падам в бездната под мене...
Сирена ли ручи? Или... вестта
е вече тук и тя самата стене?
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
