В безутешна безучастност,
в скука, в самота
изгарях в своето щастие,
да бъда влюбена жена.
Да се измъчвам с време,
да се поръсвам с глухота,
да пиша в мрака твоето име
и да не мога да заспя.
Влюбеност, безплътност,
безнадеждност -
дните се изплъзваха така
и губех са във бледна нежност,
очакваща да дойде пролетта.
© Десислава Димитрова Всички права запазени