Очакване
Лунен вятър клоните сплита,
а душата ми броди и скита
да намери лицето ти в мрака,
да почувства сърцето ти чака.
Колко нощи бодувах и чаках,
колко пъти се будих и плаках,
колко пъти завях те по име:
докосни ме, любов, прегарни ме.
И звездите се пръснаха в мрака
да те дирят, додето те чакам,
а луната подири зората
да попита росата каде си?
А росата попита цветята,
а цветята - тревата.
Каза тя, че по нея си минал
и че скоро ще бъдеш при мен.
Ще те чакам при изгрев,
там, край реката,
а салзите ще станат цветчета,
по които ще тръгнеш към мене.
Ще отворя ръцете си,
ще докосна лицето ти,
ще погаля косите ти,
ще целуна очите ти
и ще бъда до залез със тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Недялкова Всички права запазени
