Лунен вятър клоните сплита,
а душата ми броди и скита
да намери лицето ти в мрака,
да почувства сърцето ти чака.
Колко нощи бодувах и чаках,
колко пъти се будих и плаках,
колко пъти завях те по име:
докосни ме, любов, прегарни ме.
И звездите се пръснаха в мрака
да те дирят, додето те чакам,
а луната подири зората
да попита росата каде си? ...