21.10.2007 г., 11:30

Очакване

1.5K 0 5
Един град ме чака да се завърна,
една улица да извървя,
една обич чака да я прегърна,
една грешка - да й простя.

Един спомен чака да го събудя,
да я отворя - една врата,
една случка чака да ме учуди,
да я изплача - една сълза.

Един сън ме чака да го сънувам,
едно бебе - да го родя,
един път ме чака да го пътувам,
да изживея една мечта.

Един стих ме чака да го напиша,
да я преглътна - една лъжа,
едно ухание чака, за да го вдишам,
да я погаля - една ръка.

Една песен чака да я изпея,
едно лято - да разцъфти,
един живот чака да го живея,
дойде ли есен, да не слани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е!!!
  • Много е хубаво... Не оставяй всички тези неща да те чакат. Прегръщам те!
  • Прекрасно стихотворение!
    Напълни душата и сърцето
    ми с радост.С обич, Зорница.
  • Браво,Зори!Прекрасно е!
  • Браво! Като го чета имам чувството, че това е от онези стихове, които идват без да се интересуват от нищо и се изливат на "прима виста?.
    Най-искрен поздрав за всичко, което носи този стих, а каквото и да е то, е доста наситено... Всеки може да си вземе по нещо...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...