Очите ти изплуват в мислите ми
и ме приканват с палав блясък.
Сякаш искат да ми кажат нещо
със звука на птичи крясък.
Ще ги почакам, може и да заговорят
чрез изгрева на следващото утро.
Няма да заспивам толкоз скоро
(след два-три часа ще е сутрин).
Сега е обед (сутрин вече мина),
а вън е толкова горещо.
Нелепо ще е вече да заспивам -
следобед може да те срещна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
