Така се случи февруари
сред ледените дни заклещен,
а в мене жълти минзухари
горят по-ярко и от свещи.
И клепки да повдигна мога,
конче на пръста си да вържа,
да срещна този Март възторжен
аз като ручей ще забързам.
Сезонът зная, че очаква
снегът да слезе от Балкана.
В очите ми като във ракли
да влезе Март. И да ме хване!
Да светнат плитките ми тежки,
гласът на птиче в мен да звънне
и вятърът почти човешки
да дойде и да ме прегърне,
а топлите му нежни устни...
Дъхът му нека ме опари!
Не, няма Март да ме пропусне!
Но днес е още февруари...
© Миглена Цветкова Всички права запазени