21 dic 2015, 21:43

Очакване

  Poesía
456 0 2

Така се случи февруари
сред ледените дни заклещен,
а в мене жълти минзухари
горят по-ярко и от свещи.

И клепки да повдигна мога,
конче на пръста си да вържа,
да срещна този Март възторжен
аз като ручей ще забързам.

Сезонът зная, че очаква 
снегът да слезе от Балкана.
В очите ми като във ракли 
да влезе Март. И да ме хване!

Да светнат плитките ми тежки, 
гласът на птиче в мен да звънне
и вятърът почти човешки
да дойде и да ме прегърне,

а топлите му нежни устни...
Дъхът му нека ме опари! 
Не, няма Март да ме пропусне! 
Но днес е още февруари...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...