21 dic 2015, 21:43

Очакване

  Poesía
455 0 2

Така се случи февруари
сред ледените дни заклещен,
а в мене жълти минзухари
горят по-ярко и от свещи.

И клепки да повдигна мога,
конче на пръста си да вържа,
да срещна този Март възторжен
аз като ручей ще забързам.

Сезонът зная, че очаква 
снегът да слезе от Балкана.
В очите ми като във ракли 
да влезе Март. И да ме хване!

Да светнат плитките ми тежки, 
гласът на птиче в мен да звънне
и вятърът почти човешки
да дойде и да ме прегърне,

а топлите му нежни устни...
Дъхът му нека ме опари! 
Не, няма Март да ме пропусне! 
Но днес е още февруари...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....