ОЧАКВАНЕ
Подмина ме (не беше ме видял)...
Забравил бе. Не трябваше. Приех го.
Не ми остави даже скромен дял,
от мислите ми, тръгнали след него.
Отне последната, най-крехка сила
и думите, и всичките обиди.
До долу роболепно се превила
очаквах да се върне. Да ме види...
Все него чаках. Себе си забравих,
но пропълзях невидимо в дувара.
И сянката си в къщата оставих.
Набрах сълзи. Варих му ги в отвара.
Заклевах го! Магия му направих.
Очаквах него... Молих се... И виех...
Навсякъде от себе си оставих.
Зазидах се в стените. Там се криех.
Откъснах се и във венец се вплетох.
Нагиздих се. И чаках ли го, чаках...
Пред къщата за кой ли път преметох.
На стълбите приседнах. Но не плаках.
От мъката ми нямаше и помен.
Не беше нужно - вече бях в сърцето.
Висях на шията - товар огромен.
Дойде след време, спомнил си лицето.
Забравил беше думите, мечтите,
но сянката ми в него бе вградена.
Завърна се. Почука на вратите.
Намери ме пред прага. Вкаменена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
