12.05.2007 г., 15:07 ч.

Очакваш ме... 

  Поезия
570 0 1
 

Очакваш ме...

ще дойда цяла в черно, отново тиха и смирена,

да бъда твоя примирявам се...

от чара ти неустоим съм покорена

и плахо в твоите ръце отдавам се...


Очакваш ме...

Отново на лице с фалшивата усмивка,

изкуствено разсейвам страховете ти.

И бавно в чашата наливаш вино пивко,

аз скланям глава, целувам раменете ти...


Очакваш ме...

Но мен дали очаква някой, дори не се запита,

дали я има още любовта.

Отново чувствата ми ти изрита -

с теб съм и със теб изгарям в самота...


Очакваш ме...

Ще дойда пак във черно, но този път със сълзи на очи,

на коленете ти аз леко ще приседна...

И плахо ще прошепна: "Мечтите ми разби..."

Ще бъда пак притихваща, студена, бледна...


Очаквай ме...

Ще дойда пак във черно, но този път усмивката със себе си не нося.

Сега не зная ден е или нощ.

За миг свобода в краката ти прося,

коленичила пред твойта небивала мощ...


Очаквай ме...

Ще дойда, ти казваше, че аз съм твоята графиня,

твоята болка и твоето щастие.

Сега ме превърна във своя робиня...

А твоята радост е мое нещастие...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има някаква готика в това стихотворение, определено нещата се случват в мрака! Има я болката - като присъда, безвъзвратна и неугасваща! Такова е чувството, което ме обзе четейки!
Предложения
: ??:??