12.11.2013 г., 18:34

Очакващо

635 0 8

Очакващо

 

Душата празна нежно стене за любов,

сърцето вярно тупка, бие нервно.

Умът ми трескав  разпилян е като прах,

посипващ чувствата ми безрезервно!

 

Ръцете, молещи танцуват като храсти,

очаквайки внезапно някой да ги събере.

Въздишка мека искам, следвана от ласка

в прегръдка вечна, цяла да ме побере!

 

Устните прехапани да се усмихнат ведро,

доверието мое някой пак да насърчи!

На него аз да се отдам завинаги и вярна,

в света ми необятен топло да се приюти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • E, ще го приема като закачка, а не като силно недоверие към женския индивидБлагодаря, Краси!
  • Да, чиста манипулация! Благодаря за приятната емоция
  • И със моята прегръдка ще ти помогна, някой ръцете ти да събере,като птица огнена и кротка към безкрая теб да поведе!Прелестна си с този танц на обичта!
  • Благодаря, Валентин! Липсваш ми
    Динко, хич ме няма с търпението, но работя по въпроса, благодаря ти!
    Анабел, чакам серията "Капка", адски си добра, да знаеш!
    Чо, за мен е празник, когато виждам името ти под моите стихове. Твоята оценка означава много. Почитания,М.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...