О   Ч   И

В мен останаха сега

две очи красиви и добри,

които като две слънца

изгряват върху твоите коси.

Когато се смеят, са сини,

сини, прекрасни и нежни.

И сякаш в тях е събрана

цялата морска безбрежност.

Тъга ли имаш във сърцето,

те стават сиви и прозрачни,

тъй както зимен ден морето

отразява облаците мрачни.

Очи, родени да се смеят,

сълзи не бива да грозят,

за топли думи те копнеят,

за пламенна любов горят.

Едно име  на жена,

сърце, което гори.

Една любов родена

и две красиви  очи.

Две нощи дълги и нежни,

с целувка изпити сълзи.

Мечти, преживелици прежни

и... пак   две  красиви  очи.