11.02.2012 г., 11:16

Очите на Истината

645 0 3

Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?

Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!

Но знай, че след това не можеш да се върнеш,

да си такъв, какъвто бил си някога преди.

Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш.

Изчезват дребните стремежи, копнежи и мечти,

очаквания, искания, във които няма смисъл.

Остава само да витае тотална, свята Тишина,

прониква тя навсякъде света, от Бог орисан

и те обгръща нежно със сияйна Светлина,

а Любовта посреща те с прегръдка и нашепва:

„Добре Дошъл във лоното на Вечността!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...