Очите на Истината

Feb 11, 2012, 11:16 AM

Poetry » Phylosophy

498 0 3

Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?

Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!

Но знай, че след това не можеш да се върнеш,

да си такъв, какъвто бил си някога преди.

Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш.

Изчезват дребните стремежи, копнежи и мечти,

очаквания, искания, във които няма смисъл.

Остава само да витае тотална, свята Тишина,

прониква тя навсякъде света, от Бог орисан

и те обгръща нежно със сияйна Светлина,

а Любовта посреща те с прегръдка и нашепва:

„Добре Дошъл във лоното на Вечността!”

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sani-ti (Таня Иванова)

2012-02-22T08:20:22+02:00

Поздрав!
angelbard (Ангел Филипов)

2012-02-11T23:56:52+02:00

Благодаря, сърдечни поздрави!
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-11T13:04:55+02:00

Впечатляващ етюд на лиричен художник. Привърженик съм на строгите силаботоники, но картината тук е въздействаща и така. Поздрав!