Очите на тъгата са зелени;
а може би намираш в нея начин
душата си със тялото да слееш
и пак да бъдеш цял, и пак да значиш,
и пак да преоткриеш красотата,
заровена във пясъка през юли,
когато беше влюбено и лятно
и дом ти бяха пясъчните кули,
а въздухът ухаеше на нея
и всеки сходен мирис те подсеща
за вятъра в косите и на кея
в онази съдбоноста първа среща.
***
Очите на тъгата ми са сини...
А твоите ги взех назаем само
да мога да започна тази рима;
да мога да отворя нова рана.
© Елица Всички права запазени